Browsing Tag

трогателно

Screenshot_2

Родителите изоставят това дете с бележка в парка. 4 години по-късно…

По време на един прекрасен пролетен ден през 2012 година, охранител в китайския град Нингбо прави необичайно откритие: в парка има бебе, което е само на няколко седмици и придружено с бележка. Надписът бил повече от шокиращ: „Ние ви молим да запазите тоа лошо нещо!“. В бележката се посочва, че бебето, което е момченце, е с увреден слух. Семейството му гоизоставя, защото не може да се погрижи за него.

Небрежно подхвърленото дете отива в сиропиталище, за съжаление се чувства много самотно, тъй като то е по-специално от другите деца.

На хиляди километри от Китай, в Америка едно семейство научава неговата история. Семейство, което иска да има деца и правят отчаени опити от дълго време, но без резултат. На 2 октомври 2014 година семейстото лети до Китай за да се запознае с мъникът.

При първата им среща в детския дом, жената гушка момченцето, но то започва да реве, въпреки това тя не се отказва и скоро мъничето се усмихва блажено. Изглежда е почувствало обичта на младата жена. Семейството подписва документи и осиновява момчето, като по-късно му дават името Бенет.

Детето получава много обич и внимание, тъй като жената, която го осиновява разчита езика на знаците, а нейният съпруг също е глух. След време Бенет е дарен с красива сестричка – Мила, но не след дълго семейното щастие е съсипано. Оказва се, че малкият сладур освен, че е глух, се очаква до 20 годишна възраст да ослепее напълно, тъй като страда от синдрома на Ушер.

Майката решава, че няма да остави нещата така и иска да проучи корените на Бенет и да се запознае с биологичната му майка, затова пътува отново до Китай заедно с Бенет. Срещата се осъществява и двете жени се прегръщат и разплакват. Бенет продължава да ходи на изследвания и лекарите се грижат за него и се надяват, че може неговата съдба да бъде друга и да изживее един пълноценен живот.

Късмет, малък Бенет!

За съжаление, това не е първата или последна история за изоставено дете. Какви са мотивите на родителите да извършат такав жестокост, можем ли да ги съдим за деянието им като не знаем историята им? Радвам се, че въпреки това има много хора, които са загрижени, които биха помогнали и които са готови да променят света на едно дете и да го накарат да се чувства обичано и желано в този тъй жесток свят.

Image4

ЕДНА ИСТОРИЯ, КОЯТО МЕ ТРОГНА И МИ УДАРИ ШАМАР! Прочети я и ще разбереш защо!

Имам един много неприятен недостатък – да обсъждам хора и ситуации, без да знам какво стои зад тях. Дори и по-лошо – давам оценки, присмивам се и дори ги съдя. Предполагам, че много хора правят така. А не трябва.

Когато прочетох тази история, си спомних всички такива случаи и мислено се извиних – на всички, които са попадали под ударите на язвителния ми език. Трогна ме и ме зашлеви едновременно. Ще я помня винаги.

Ето я историята.

Възрастен мъж пътувал във влака с 25-годишния си син. Двамата стояли един срещу друг в купето и мълчаливо гледали през прозореца. Когато влакът потеглил, младият мъж изведнъж започнал радостно да ръкомаха и извикал възторжено:

– Татко, виж, дърветата се движат назад!

Бащата само се усмихнал и продължил да наблюдава пейзажа навън.

В същото купе пътувала и семейна двойка. Двамата съпрузи се спогледали и едва забележимо се усмихнали, очевидно сконфузени от детинската реакция на младия мъж.

След малко младежът отново се оживил. Отворил прозореца и още по-въодушевено започнал да коментира препускащите зад стъклото на прозореца пейзажи:

– Татко, татко, виж! Облакът върви заедно с нас! А това е езеро!

– Да, сине… – ласкаво се усмихнал бащата.

Двойката продължавала смутено да наблюдава разиграващата се в купето сцена, която очевидно възрастният човек намирал за напълно нормална.

След малко навън завалял дъжд. Младият мъж веднага скочил и размахал ръце през отворения прозорец. А после, обзет от неописуема радост извикал:

– Татко, това е дъждът! И той ме докосва! Виждаш ли дъждовните капки?

Спътниците на бащата и сина вече се почувствали съвсем неловко и решили да вземат отношение:

– Извинете, но може би трябва да заведете сина си в някоя клиника и да потърсите специализирана помощ.

– Ние точно се връщаме от една клиника, където синът ми претърпя сложна операция на очите. Днес е първият ден в живота му, в който той вижда… – тихо отговорил възрастният мъж.

error: :)