традиции

След като се запознаете със странните, мрачни и често смущаващи исторически предистории на обичаите за деня на сватбата, никога повече няма да погледнете на някоя брачна церемония по същия начин, твърди 7kefa.com.

Женихът не трябва да вижда булка през нощта преди сватбата

Традицията произхожда от дните на уредени бракове, когато бракът е бил по-скоро бизнес договор, отколкото нещо, направено за любов. Двамата не трябвало да се виждат преди церемонията от страх, че ще избягат.

Носенето на воал

Той придава на булката мистичност, драматичност и малко защита, зад която да се скрие, докато нервно върви по пътеката. Воалът е бил въведен  по време на уредените бракове, за да крие лицето на булката докато младоженецът не се е ангажирал с брака, тъй като се страхували да не помисли булката за грозна. О, и след вашата сватба, не позволявайте на приятелката ви да пробва на вашия воал. Това трябва да означава, че тя ще избяга с мъжа ви.

Колко романтично.

Шаферки

В миналото те са се обличали почти като булката и трябвало да объркат и надхитрят злите духове.

Кум

В миналото ролята на кума е била да се увери, че булката няма да избяга по време на церемонията и да я отвлече, ако е необходимо.

Булката се дава

Моментът, в който баща подаде ръката на дъщеря си на младоженеца, е част от сватбената церемония. Но той има стар произход. Традицията датира от дните, когато бракът е бил по-скоро бизнес договор. Булките ще бъдат предадени на нов собственик, обикновено в замяна на пари или зестра.

Булката стои отляво на младоженеца

Булката традиционно стои отляво на младоженеца по време на сватбената церемония. Това не е само защото фотографът може да улови добрата й страна, а защото в стари времена младоженецът може да я защити с лявата си ръка и да използва меча си с дясната.

Тогава младоженецът трябвало да се бие с всеки, който се опитвал да открадне жена му, предимно членове на нейното собствено семейство, тъй като за тях било обичайно да смятат, че ще бъде „открадната“.

От древни времена имелът е считан за вълшебно растение, обвито в тайнствени истории. Според поверията то дарява живот и плодородие, използва се като антиотрова и силен афродизиак. Но от всички истории, разказвани за имела една от най-красивите е свързана с Коледа.

По традиция на Коледа под рамката на вратата се закача клонка или венче от имел и всяка двойка, която мине под имела трябва да се целуне в знак на трайно приятелство или романтично чувство. От ХVІІІ век датира английското вярване за магическата сила на целувката под имелово клонче. Вярвало се, че ако някое момиче остане нецелунато в Коледната вечер, няма да се омъжи през идната година. А ако по някаква причина клончето имел се запали и изгори, двойките, които са се целунали под него никога няма да се оженят. Независимо дали вярваме или не в магическата сила на ритуала, целувката под клончето винаги носи много веселие в Коледната нощ. Обичаят е характерен за много от европейските страни и за Канада.

Обичаят с целувка под имела първоначално е свързван с гръцкия фестивал в Сатурналия, възприеман е и като примитивен брачен обет.

В Скандинавия белият имел бил считан за свещено растение и бил посветен на Слънчевия Бог Балдър, бог на мира. Легендата разказва, че Балдър бил убит именно със стрела от бял имел. За щастие обаче майка му успяла да го спаси, а сълзите, които проляла се превръщали в белите плодове на растението. Радостта на жената била така голяма, че тя дарявала с целувка всеки, който минел под дървото.

Латинското наименование на имела е Viscum, което може да се преведе като лепило за птици. В действителност сокът от смачканите плодове на имела се смесвал с мед и други съставки и се получавало чудесно лепило, с което хората мажели клоните на дърветата, а накацалите птици попадали в хитрия капан.

Старите предания приписват чудодейна сила на имела – да предпазва от магия и болести. Но във всяка приказка се крие и по малко истина, така и днес екстрактът от имел намира приложение в медицината и по-точно при лечение на ракови заболявания. При някои видове рак екстрактът от растението успява да спре разрастването на тумора.

Келтите също ценели растението, особено ако растяло върху дъб. Вярвало се, че то носи късмет на ловците.

След всичко казано до тук не би трябвало да е изнедваща важната роля на имела в комиксите с Астерикс и Обеликс. Именно имелът бил важната съставка във вълшебния елексир, приготвен от друида Миракуликс и даващ изключителна сила на всеки, който отпие от него.