Човешката психика е безкрайно сложна, което означава, че всеки ден се появяват нови изследвания, които помагат да се изясни защо сме такива.
Страхът може да се почувства добре, ако не сме наистина в опасност.
Не всеки обича страшни филми, но за хората, които го правят, има няколко теории за това защо като основният се свежда до хормоните. Когато гледате страшен филм или се разхождате през обитаван от духове дом, получавате всички адреналин, ендорфини и допамин, но без значение колко се страхувате, мозъкът ви разпознава, че не сте наистина в опасност – така ще получите това естествено силно преживяване без риск.
„Заразна“ прозявка
Защо се прозяваш, когато някой друг го направи, дори и да не си уморен? Има няколко теории за това, защо прозяването е заразно, но едно от водещите е, че то показва емпатия. Хората, които са по-малко склонни да проявяват съпричастност – като малки деца, които още не са я научили, или млади хора с аутизъм – също са по-малко склонни да се прозяват в отговор на чужди прозявки.
Ние се интересуваме повече от един човек, отколкото от огромни трагедии.
В друго проучване на Университета на Пенсилвания, една група научила за малко момиче, което е умряло от глад, друга научила за милиони умиращи от глад, а една трета научила и за двете ситуации. Хората даряват два пъти повече пари, когато чуват за малкото момиче, отколкото когато чуват статистиката – и дори групата, която е чувала нейната история в контекста на по-голямата трагедия, е дарявала по-малко. Психолозите смятат, че ние сме свързани, за да помогнем на човека пред нас, но когато проблемът е твърде голям, смятаме, че нашата малка част не върши много.
Началото и края са по-лесни за запомняне от средата.
Когато хората са помолени да си припомнят елементи от списък, те най-вероятно ще мислят за нещата от самия край или от самото начало, откри едно проучване, публикувано в Frontiers of Human Neuroscience. Средата се обърква, което също може да обясни защо си спомняш как шефът ти завършва презентацията си, но не толкова нейната същност.