писмо

Трогателната изповед на една българка, избрала да напусне страната в търсене на по-добър живот в Испания, публикува сайтът bulgaros.ovh. Освен че разказва за нелеката си съдба, тя дава и безценни съвети за сънародниците ни, решили да поемат по нейния път.

„Еднопосочен билет… тази посока преди година избрах и аз. Отведе ме в Испания. Много слънчева и приветлива страна, но тук никой не те посреща с хамон и вино, както у нас с хляб и сол. Дипломите, мили приятели, си оставете вкъщи. Е, аз си ги взех, но единственото, за което ми служат сега, е да си припомням, че някога имах други планове… съвсем други. Тукашните сеньори търсят друго – здрав гръб, силни ръце и пъргави крака. А на вас ви трябват здрави нерви и желязна психика. Ако се подготвите за авантюрата, може и да успеете, цитира Блиц. Аз имах два избора, externa (дневна прислужница) и interna (денонощна прислужница). Ние, българките, обаче сме внимателни и любезни, но не и сервилни. Имаме друг манталитет, различен от този на робинята Изаура. Затова ни боли. Затова е трудно. Ще ви се наложи да свикнете да сте обект на постоянно наблюдение. Ще ви тестват за крадла, ще ви изучават как се движите, как се обличате, как плачете. Тук никой не го е грижа за културното, образователното и интелектуално ви ниво. От вас се очаква да сте просто „тежък случай“. А знаете ли какво щастие е, когато стиснете първата си заплата?! Тя е двойно повече от българската, но и трудът, нервите и унижението са в пъти повече. Затова си помислете дали цената си струва. За мен вече е късно, имам твърде много тук, но платих скъпо. Сега като се замисля, се чудя: нима животът ми наистина струва колкото един нов телевизор или хладилник?

Един последен съвет от мен – ако си купувате билет за чужбина, то нека да е двупосочен. Защото народът го е казал най-добре: „Всяка жаба да си знае гьола“. Боже, как ми липсва този „гьол!“

До мащехата на моята дъщеря,
аз никога съм искала да си тук. Просто никога не беше част от плана. Когато израствах и си мечтаех за мое семейство, мечтата ми не включваше теб. Не съм искала помощ от друга жена, за да отгледам детето си. Планът за моето семейство включваше мен, таткото и нашите деца, но не и теб. Съмнявам се, че някога си ме искала в живота си. Съмнявам се, че си планирала да си майка на дете, което не си родила. Мога да се хвана на бас, че твоят план за твоето семейство е включвал теб, таткото и вашите деца заедно, не мен и моята дъщеря. Почти съм убедена, че когато си мечтала да станеш майка, това е щяло да стане в деня в който родиш, а не когато се ожениш за съпруга си. Сигурна съм, че никога не си планувала, аз да съм тук.

Но Бог има планове, които далеч надхвърлят нашите собствени и когато моето малко семейство се разпадна и формира две семейства, знаех, че ти ще се появиш.

В съзнанието ми ти щеше да бъдеш ужасен звяр и дъщеря ми нямаше да иска да си ѝ майка, никога. Надявах се, ти да си непривлекателна и се молех дъщеря ми да не те поглежда. Баща ѝ щеше да знае, че се цели във второто най-добро. Злото се завихри в мен, защото никога не съм искала да се изправям пред факта, че друга жена ще бъде майка на детето ми, в мое отсъствие.

Тогава ти дойде.

Когато за първи път те срещнах, аз ще призная, че не беше това, което ми се искаше да си и ме обзе пристъп на ревност. Ти трябваше да си отвратителна, помниш ли? Но не беше, ти беше зашеметяващо красива. Трябваше да си стара вещица, не помниш ли? Но не беше. Ти беше млада и сладка жена.

Моите планове бяха осуетени.

Разбрах, от изражението на лицето ти, че срещата ти с мен беше толкова трудна за теб, колкото и за мен. Сърцето ми веднага се смекчи. Аз планувах да те мразя. Защо ми съсипа плана?!

Исках да негодувам, но ти направи това невъзможно.

Ти прие дъщеря ни от самото начало и обичаш безусловно и нея и татко ѝ, което е истински подарък за всички нас. Ти включваш дъщеря ни във всичко което правиш и я караш да се чувства обичана и приета. Слагаш връзката ѝ с баща ѝ над вашата с него и само една смела жена знае как се прави това с такава благодат.

Знаех, когато аз и татко ѝ решихме да се разведем и да живеем в отделни жилища, че ще има моменти, когато дъщеря ни ще се нуждае от мен, нейната майка и аз няма да бъда там. Толкова съм благодарна, че ти си там в моето отсъствие. Благодарна съм, че имаш милост към юношеските ѝ години и никога не си я отхвърляла. Тя се нуждае от майка в дома и ти си свършила страхотна работа, да бъдеш това за нея.

Ти уважаваше моята позиция като майка от самото начало. Оценявам факта, че винаги се съветваш с мен, когато се питаш дали си взела правилното решение за нея. Знам, че нашето положение е рядкост. Не се случва често, майка и мащеха да си пращат текстови съобщения, колко се обичат и уважават взаимно. Ти си подарък.

Заради теб и смелостта ти да бъдеш майка на дъщеря ни, по начина по който го правиш, тя ще бъде по-добра жена. Тя ще израсне с повече любов, отколкото бих могла да си представя. Решението да има разведени родители не беше нейно и въпреки че аз не пожелавам това на никое дете, съм благодарна че тя сега има 4 родители, които я обичат и уважават и също така се обичат и уважават помежду си. Тя е състрадателна заради това и разбира, че един неуспех в една област може да се превърне в благословение в друга.

Не съм те мислила теб като попълнение, когато мен ме няма. Ти си ѝ майка когато е с теб и когато е с мен. Тя е развълнувана да ти се обади когато е у нас, за да ти разкаже преживяното. Това кара сърцето ми да се разтуптява от радост. Изпълвам се с гордост, когато сложиш ръце около мен и ме прегърнеш искренно и с обич, всеки път когато се видим.

Изключително съм наясно как изглежда когато една майка не може емоционално да приеме мащехата на дъщеря си в живота ѝ. Благодарност се лее от мен, че ние сме способни да се издигнем над всичко подобно и правим това, което е наистина подходящо за дъщеря ни. Благодаря ти, че си толкова зряла и изпълнена с уважение, за да сме съвместни родители.

Обещавам винаги да уважавам твоите действия спрямо дъщеря ни. Обещавам никога да не подценявам позицията която заемаш в живота ѝ. Обещавам никога да не те карам, да не се чувстваш като нейна майка. Обещавам да я отглеждам така, че да бъде благодарна, че има две силни и смели жени в живота си, които имат куража да я отглеждат заедно. Въпреки, че нашата ситуация е спокойна, се моля тя никога да не попада в подобна такава, но ако все пак се случи, обещавам да давам пример за това, как съвместното родителство трябва да изглежда.

Скъпоценна жена, ти си рядкост и красиво съкровище.

Бог да те благослови – аз те обичам.