История като от някоя приказка… младоженците се познават от 14 годишна възраст, към днешна дата това прави повече от 30 години. Дълги години са били приятели – Крейг и Джоан, но преди 18 месеца мъжът решава да излее душата и сърцето си и да сподели, че Джоан е жената, която обича, че не може без нея и че иска да бъдат заедно. И така дамата приема и започват да обмислят сватбата си. Те са планирали датата да бъде към края на лятото, но заради напредналия стадий на рак на панкреаса на Крейг я променят.
В знак на солидарност към съпруга си, Джоан решава да отреже косата си. Тя обича безрезервно своя съпруг и е готова на всичко за него.
Мъжът споделя, че дори без своята коса, неговата жена е най-прекрасната и красивата на света, абсолютно зашеметяваща. Той добавя, че Джоан е жената на мечтите му. Булката дарява своята коса на благотворителна организация, която създава перуки за деца, които са загубили своята по време на химиотерапия.
Алисън и Джош се срещат в колежа и са сигурни в едно, че ще бъдат заедно завинаги и това е най-истинската любов. Така след време се женят и започват да планират съвместния си живот.
Те направиха и планове за децата си, искаха две или може би три. Късметът беше на тяхна страна – първо се появи на бял свят Аби, после Джак и накрая Изабел. Въпреки това съдбата имаше друго наум, те осиновяват едно момче – Михей и не след дълго Алисън ражда още една прекрасна дъщеря – Джулия. Голямо, колоритно семейство и много, много щастливо.
Съдбата обаче им подготви още една изненада. Един ден Алисън получи обаждане от близък приятел, който работеше в социални грижи. Той ѝ сподели, че е на път да се роди малко, страхотно бебе, което обаче майката не иска. Човекът я попита дали имат интерес и желание да осиновят това дете. Въпреки че това не влизаше в плановете на Джош и Алисън, те решиха да осиновят детето.
След като разбират, че майката получава контракции и ще ражда, семейството заедно с петте си деца отиват в родилния дом. Изненадите за семейството не спират: две бебета се раждат – едно момче и едно момиче. Без абсолютно никакво колебание семейството е готово да отвори дома си и да се увеличи. Изненадите продължават… лекарите съобщават неприятна новина, споделят, че малкото момченце е здраво, но момиченцето е сериозно болно и едва ли ще оцелее.
Лекарите казват, че част от мозъка на момиченцето липсва и никой не иска да даде гаранция колко време ще оцелее бебето, дори посъветваха да изоставят детето. Джош и Алисън им отговорили, че това няма как да се случи, защото малкото ангелче е тяхна дъщеря.
Децата кръстиха Сам и Ава. През идните две седмици те се молеха и надяваха всичко с малката Ава да бъде наред и да успеят да си я приберат вкъщи. Най-накрая добрите новини идват и Ава е изписана от болницата.
Алисън и Джож са честни със своите деца, споделят им, че Ава е по-специална и не знаят колко дълго ще оцелее и колко време ще прекарат заедно… Оказва се, че близнаците имат специална връзка по между си и когато са заедно и са прегърнати, се чувстват по-добре. По-големите братя и сестри са много щастливи и прекарват по-голямата част от времето с Ава.
Въпреки че Алисън и Джош се страхуват, че всеки ден може да им бъде последен с тяхната дъщеря Ава, те се стараят да направят възможно най-щастлив живота на бебето и да бъдат изключително силни.
Надяваме се, че има надежда за Ава и че всичко ще бъде наред, пожелаваме успехи и семейно щастие!
Либи Сандърс загубва част от кутрето си, но това, което нейният съпруг споделя, трогва хиляди в социалната мрежа Фейсбук.
Жената споделя, че един път, докато си лакира ноктите и си говори със своя съпруг, забравя, че част от пръста ѝ липсва и няма как да го лакира. В този момент нейният любим ѝ казва да бъде спокойна, че той ще бъде нейният резервен пръст, той ще бъде винаги до нея и прави най-милия жест, както можеш да видиш на снимката.
Мъжът ѝ казва,че ще е завинаги до нея, ще и помага до края на живота си и винаги ще бъде нейният резервен пръст.
Съпругата е много благодарна и трогната от милия жест, казва, че не може да опише с думи любовта, която чувства.
Едно наистина красиво обяснение в любов. Мили дами, по делата ще познаете мъжете, само следете какво правят, а не какво говорят… Малките жестове, те означават много.
Това е една история, която е по-скоро като сценарий за филм, отколкото реалност, но е истинска. Тя започва преди много години, и в крайна сметка нейната цел е да докаже, че истинската любов съществува, че тя е по-силна от омразата, от войната, от всичко друго на света. За тази история е вярно, че понятия като „време“ и „разстояние“ не съществуват. Тя ни доказва, че все още има хора, които живеят в хармония с ценностите, които съвременното общество е забравило или погубило.
Тези хора, идващи почти от различни планети, се срещат през 1943 г. в немски лагер за военнопленници, при което се случва най-хубавото – любов от пръв поглед ! „Тези трапчинки! Колко красива е тя! „- разказва мъжа
помислила
„Трябва да го нахраня! Колко е слаб само „! – спомня си тя. Украинката Мокрина Юрзук и Луиджи Пердуто от Италия прекарват много време заедно.
Цели две години, ден след ден, те преживяват рутината в лагера заедно. Тя не говори неговия език – италиански, той – нито дума на украински или руски. Общуването им се осъществява чрез погледи и докосвания. Въпреки това Мокрина признава на Луиджи любовта си на родния му език, а след това гордо заявява, че на никого преди това не била казвала подобно нещо.
През 1945 г. Германия се предава, светът празнува победата. Само за тези двамата разделението става неизбежно. Както се подразбира, италианецът не получава достъп до СССР, а украинското момиче не го допускат никога в Италия. Почти насила изкарват Мокрина от лагера и Луиджи остава сам.
Все пак той успява да запази лист хартия с адреса на Мокрина и тайно отрязва кичур от русата ѝ коса в нощта преди раздялата. Италианецът се заклел, че със сигурност ще я намери и ще ѝ върне кичура някой ден.
С течение на годините желязната завеса била непробиваема. Младите хора създават семейства далеч един от друг, но тръпката от огъня на първата любов никога не ги оставя.
Оттогава изминават не по-малко от 65 години! И още един опит: 81-годишният Луиджи се обръща към руските медии с надеждата да намери някаква информация относно своята украинка. Когато репортерите отиват на гости на жената я пинан дали знае кой я търси, Мокрина без колебание отговаря: „Луиджи Пердуто от Италия!“ Тя винаги била убедена, че италианецът ще я намери!
Накрая италианският войник успява да изпълни обещанието си! Невъзможно е човек да сдържи сълзите си по време на първата им среща – най-накрая чудото се случва! След толкова много години! От този момент те продължават да се срещат редовно и да си гостуват. И когато веднъж в Италия Луиджи прави на любимата предложение, тя веднага се съгласява.
Невероятно! Нито времето, нито пречките, нито старостта – нищо не можело да накара тези хора да забравят един за друг. Тази история трогва сърцата на много хора. В Киев дори издигат паметник на двамата влюбени, където хората все още носят цветя. За съжаление, през 2013 г. възрастният италианец почива, а не след дълго го последва и Мокрина.
Тези двама души са символи на истинската любов, която триумфира напук на всички шансове на съдбата.
