истинска история

Малката Нора е само на 5 месеца, но получава инсулт, който оставя страшно сериозни щети. Нейните родители – Мери и Джон, правят всичко възможно, стоят до детето през цялото време и се молят за чудо, но лекарите им съобщават фаталните новини, че нищо не може да се направи повече и че няма никаква надежда.

Когато лекарите ги попитали за тяхното последно желание, младите родители без да се поколебаят помолиха да вземат двете си кучета и да ги заведат в болницата, за да си вземат последно сбогом с малката Нора…

Родителите споделят, че кучетата много са се привързали към тяхното бебе, че го търсят и скимтят. Двете кучета се зарадваха на срещата с малкото бебе, те веднага я облизаха и си легнаха при нея, от самото раждане животинките са неотлъчно до бебето, затова искаха да са заедно с нея и в нейните последни дни.
Мери казва, че този момент е бил уникален за цялото семейство и че в очите на животните също се наблюдавала тъга, тя споделя, че обикновено двете кучета са винаги щастливи и игриви, а сега сякаш усещайки болката и загубата са тъжни. Мери споделя, че кучетата са усетили, че нещо не е наред с малкото ангелче.

За съжаление дъщеря им си отива толкова мъничка и беззащитна от този свят. Въпреки загубата, родителите споделят, че са благодарни на лекарите, че са позволили кучетата им да станат част от тази трагедия, защото именно те са помогнали неведнъж на семейството да се справи с трудностите…
Почивай в мир, малко ангелче! Теб винаги ще те носят в сърцето си .. и твоите родители, и техните четириноги приятели…

Алисън и Джош се срещат в колежа и са сигурни в едно, че ще бъдат заедно завинаги и това е най-истинската любов. Така след време се женят и започват да планират съвместния си живот.

Те направиха и планове за децата си, искаха две или може би три. Късметът беше на тяхна страна – първо се появи на бял свят Аби, после Джак и накрая Изабел. Въпреки това съдбата имаше друго наум, те осиновяват едно момче – Михей и не след дълго Алисън ражда още една прекрасна дъщеря – Джулия. Голямо, колоритно семейство и много, много щастливо.

Съдбата обаче им подготви още една изненада. Един ден Алисън получи обаждане от близък приятел, който работеше в социални грижи. Той ѝ сподели, че е на път да се роди малко, страхотно бебе, което обаче майката не иска. Човекът я попита дали имат интерес и желание да осиновят това дете. Въпреки че това не влизаше в плановете на Джош и Алисън, те решиха да осиновят детето.
След като разбират, че майката получава контракции и ще ражда, семейството заедно с петте си деца отиват в родилния дом. Изненадите за семейството не спират: две бебета се раждат – едно момче и едно момиче. Без абсолютно никакво колебание семейството е готово да отвори дома си и да се увеличи. Изненадите продължават… лекарите съобщават неприятна новина, споделят, че малкото момченце е здраво, но момиченцето е сериозно болно и едва ли ще оцелее.

Лекарите казват, че част от мозъка на момиченцето липсва и никой не иска да даде гаранция колко време ще оцелее бебето, дори посъветваха да изоставят детето. Джош и Алисън им отговорили, че това няма как да се случи, защото малкото ангелче е тяхна дъщеря.
Децата кръстиха Сам и Ава. През идните две седмици те се молеха и надяваха всичко с малката Ава да бъде наред и да успеят да си я приберат вкъщи. Най-накрая добрите новини идват и Ава е изписана от болницата.

Алисън и Джож са честни със своите деца, споделят им, че Ава е по-специална и не знаят колко дълго ще оцелее и колко време ще прекарат заедно… Оказва се, че близнаците имат специална връзка по между си и когато са заедно и са прегърнати, се чувстват по-добре. По-големите братя и сестри са много щастливи и прекарват по-голямата част от времето с Ава.

Въпреки че Алисън и Джош се страхуват, че всеки ден може да им бъде последен с тяхната дъщеря Ава, те се стараят да направят възможно най-щастлив живота на бебето и да бъдат изключително силни.
Надяваме се, че има надежда за Ава и че всичко ще бъде наред, пожелаваме успехи и семейно щастие!

Това е една история, която е по-скоро като сценарий за филм, отколкото реалност, но е истинска. Тя започва преди много години, и в крайна сметка нейната цел е да докаже, че истинската любов съществува, че тя е по-силна от омразата, от войната, от всичко друго на света. За тази история е вярно, че понятия като „време“ и „разстояние“ не съществуват. Тя ни доказва, че все още има хора, които живеят в хармония с ценностите, които съвременното общество е забравило или погубило.

Тези хора, идващи почти от различни планети, се срещат през 1943 г. в немски лагер за военнопленници, при което се случва най-хубавото – любов от пръв поглед ! „Тези трапчинки! Колко красива е тя! „- разказва мъжа

помислила

„Трябва да го нахраня! Колко е слаб само „! – спомня си тя. Украинката Мокрина Юрзук и Луиджи Пердуто от Италия прекарват много време заедно.

Цели две години, ден след ден, те преживяват рутината в лагера заедно. Тя не говори неговия език – италиански, той – нито дума на украински или руски. Общуването им се осъществява чрез погледи и докосвания. Въпреки това Мокрина признава на Луиджи любовта си на родния му език, а след това гордо заявява, че на никого преди това не била казвала подобно нещо.

През 1945 г. Германия се предава, светът празнува победата. Само за тези двамата разделението става неизбежно. Както се подразбира, италианецът не получава достъп до СССР, а украинското момиче не го допускат никога в Италия. Почти насила изкарват Мокрина от лагера и Луиджи остава сам.

Все пак той успява да запази лист хартия с адреса на Мокрина и тайно отрязва кичур от русата ѝ коса в нощта преди раздялата. Италианецът се заклел, че със сигурност ще я намери и ще ѝ върне кичура някой ден.

С течение на годините желязната завеса била непробиваема. Младите хора създават семейства далеч един от друг, но тръпката от огъня на първата любов никога не ги оставя.

 Оттогава изминават не по-малко от 65 години! И още един опит: 81-годишният Луиджи се обръща към руските медии с надеждата да намери някаква информация относно своята украинка. Когато репортерите отиват на гости на жената я пинан дали знае кой я търси, Мокрина без колебание отговаря: „Луиджи Пердуто от Италия!“ Тя винаги била убедена, че италианецът ще я намери!

Накрая италианският войник успява да изпълни обещанието си! Невъзможно е човек да сдържи сълзите си по време на първата им среща – най-накрая чудото се случва! След толкова много години! От този момент те продължават да се срещат редовно и да си гостуват. И когато веднъж в Италия Луиджи прави на любимата предложение, тя веднага се съгласява.

Невероятно! Нито времето, нито пречките, нито старостта – нищо не можело да накара тези хора да забравят един за друг. Тази история трогва сърцата на много хора. В Киев дори издигат паметник на двамата влюбени, където хората все още носят цветя. За съжаление, през 2013 г. възрастният италианец почива, а не след дълго го последва и Мокрина.

Тези двама души са символи на истинската любов, която триумфира напук на всички шансове на съдбата.