вяра

Понякога наистина се налага да си служите в лъжи и е необходимо голямо майсторство, за да ви повярват околните. Ето няколко тактики, които са споделени от агенти от ЦРУ.

Доверете се на уменията си

Един от най-сигурните начини да се издадеш, че не казваш истината, е когато загубиш увереността си и се убедиш, че човекът, който лъжеш, знае, че го лъжеш. Всъщност, те нямат представа за това и ако се доверите на себе си, най-вероятно ще се справите.

„Хората успешно разпознават лъжата в около 50% от случаите“, казва Андрю Бустаманте, бивш служител на ЦРУ, който е живял под прикритие почти десетилетие. „Това означава, че винаги има„ сянка на съмнение “, когато някой се опитва да прецени дали лъжеш или казваш истината. Не забравяйте, че имате предимството, защото само вие знаете със 100% сигурност, че лъжете.

Придържайте се към историята си

Това може да изглежда очевидно, но дори и най-малката корекция на вашата история вероятно ще породи подозрения в скептичен слушател. „Ако промените нещо в оригиналната си история, вие въвеждате противоречие и влошавате доверието“, казва Бустаманте. Дори и смелите лъжи ще бъдат приети като „възможна истина“, стига да поддържате историята си последователна. „

Знайте каква е историята ви до най-малките детайли и не се отдалечавайте от нея от едно разказване към следващото.

Дръж лъжите си правдоподобни

Бустаманте подчертава, че като цяло „хората винаги приемат казаното за истина“, но само ако лъжите са правдоподобни.

„Запазете лъжите си в сферата на реалността и почти винаги ще убеждавате човека, който седи срещу вас“, казва Бустаманте. – Лъжи за възрастта ви в рамките на пет години, височината ви в рамките на два инча и заплатата ти в размер на 15 хиляди долара и никой няма да ви хване.

Дръж си устата затворена

Друг ефективен начин да избегнете хващане в лъжа е да приведете разговорите до минимум. Кажете само това, което абсолютно трябва, намалявайки шансовете да кажете нещо подозрително или че езикът на тялото ви ще ви издаде.

„Ако играете покер срещу изискан опонент, като цяло, ще искате да намалите информацията, която му давате“, казва Джозъм. „Вместо да се опитваш да подмамиш някого или да го излъжеш, ти е много по-добре да минимизираш количеството информация, която даваш, отколкото да се опитваш да го подведеш.“

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.

Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето.

Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич, Съдбата