Browsing Tag

съдба

Screenshot_1

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти кажа това…

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.

Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето.

Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич, Съдбата

Screenshot_1

Тези хора научиха моментално, че всяко действие има своите последствия

Кармата съществува дори и да не ти се вярва, резултатите са на лице. Нека заедно погледнем тези примери и да се посмеем от сърце. И когато следващия път замислиш нещо, знай, че ще ти се върне, спомни си тези примери.

Screenshot_16

Един мъж в концентрационен лагер тайно реже кичур от косата на любимата си. 65 години по-късно, той успява да направи…

Това е една история, която е по-скоро като сценарий за филм, отколкото реалност, но е истинска. Тя започва преди много години, и в крайна сметка нейната цел е да докаже, че истинската любов съществува, че тя е по-силна от омразата, от войната, от всичко друго на света. За тази история е вярно, че понятия като „време“ и „разстояние“ не съществуват. Тя ни доказва, че все още има хора, които живеят в хармония с ценностите, които съвременното общество е забравило или погубило.

Тези хора, идващи почти от различни планети, се срещат през 1943 г. в немски лагер за военнопленници, при което се случва най-хубавото – любов от пръв поглед ! “Тези трапчинки! Колко красива е тя! “- разказва мъжа

помислила

„Трябва да го нахраня! Колко е слаб само “! – спомня си тя. Украинката Мокрина Юрзук и Луиджи Пердуто от Италия прекарват много време заедно.

Цели две години, ден след ден, те преживяват рутината в лагера заедно. Тя не говори неговия език – италиански, той – нито дума на украински или руски. Общуването им се осъществява чрез погледи и докосвания. Въпреки това Мокрина признава на Луиджи любовта си на родния му език, а след това гордо заявява, че на никого преди това не била казвала подобно нещо.

През 1945 г. Германия се предава, светът празнува победата. Само за тези двамата разделението става неизбежно. Както се подразбира, италианецът не получава достъп до СССР, а украинското момиче не го допускат никога в Италия. Почти насила изкарват Мокрина от лагера и Луиджи остава сам.

Все пак той успява да запази лист хартия с адреса на Мокрина и тайно отрязва кичур от русата ѝ коса в нощта преди раздялата. Италианецът се заклел, че със сигурност ще я намери и ще ѝ върне кичура някой ден.

С течение на годините желязната завеса била непробиваема. Младите хора създават семейства далеч един от друг, но тръпката от огъня на първата любов никога не ги оставя.

 Оттогава изминават не по-малко от 65 години! И още един опит: 81-годишният Луиджи се обръща към руските медии с надеждата да намери някаква информация относно своята украинка. Когато репортерите отиват на гости на жената я пинан дали знае кой я търси, Мокрина без колебание отговаря: “Луиджи Пердуто от Италия!” Тя винаги била убедена, че италианецът ще я намери!

Накрая италианският войник успява да изпълни обещанието си! Невъзможно е човек да сдържи сълзите си по време на първата им среща – най-накрая чудото се случва! След толкова много години! От този момент те продължават да се срещат редовно и да си гостуват. И когато веднъж в Италия Луиджи прави на любимата предложение, тя веднага се съгласява.

Невероятно! Нито времето, нито пречките, нито старостта – нищо не можело да накара тези хора да забравят един за друг. Тази история трогва сърцата на много хора. В Киев дори издигат паметник на двамата влюбени, където хората все още носят цветя. За съжаление, през 2013 г. възрастният италианец почива, а не след дълго го последва и Мокрина.

Тези двама души са символи на истинската любов, която триумфира напук на всички шансове на съдбата.

article-2567656-1BD1633600000578-900_634x475

Бездетна двойка осиновява тризнаци, а три седмици по-късно се оказва, че очакват…

Една невероятна история, която впечатли милиони хора по цял свят, разказва за двойка от Тулса, Оклахома – Анди и Сара Джъстис, които копнеели в сърцата си да имат деца, но имали трудности със зачеването им.

След три години и половина, Анди и Сара решили да посетят специалист, но лечението било твърде скъпо. Вместо това, те поели в различна посока и направили контакт с агенция за осиновявания, свързана с базиран на християнската вяра „Център за кризисна бременност.”

В процеса на осиновяване, родната майката на детето трябвало да избере семейството, в което то ще живее. Анди и Сара се зарадвали, когато получили обаждане от една майка, която ги уведомила, че е избрала тях. Сара започнала да се сближава с майката, като я водела на лекарски консултации. При един ултразвуков преглед те получили удивителна изненада. Докторът им съобщил, че майката е бременна с тризнаци.

Анди разказал пред Оклахома Нюз на Канал 6, че отговора му бил, „Е, това е страхотно скъпа, ти каза, че искаш деца.”

На 18 май Джоуел, Хана и Елизабет били приветствани в семейство Джъстис.

Това само по себе си е щастлив край. Но семейство Джъстис го очаквала още една изненада. Седмица след раждането на тризнаците, Сара разбрала, че е бременна с близнаци! Сега Сара и Анди очакват момче и момиче.

Анди и Сара са безкрайно щастливи от новината. Сара обобщава, „Бог има страхотно чувство за хумор.”

Тази история радва сърцето ми по много причини. Анди и Сара е можело просто да се откажат от мечтата си да имат семейство. Вместо това, те подали ръка на друга жена в нужда. Едва ли са очаквали, че на молитвите им ще бъде отговорено по такъв вълнуващ начин. Тази история е положителен пример за влиянието, което центровете за кризисна бременност оказват в нашата нация (бел. ред. САЩ). Те не са само за жени, които се справят с нежелана или критична бременност. Те също са безопасни места за помагащи родители, които желаят да осиновят дете или да станат приемно семейство. Тези центрове отговарят на нуждите на семействата по много начини.

error: :)