Browsing Tag

история

whisper-408482_960_720

4 гениални начина да накарате другите да ви повярват

Понякога наистина се налага да си служите в лъжи и е необходимо голямо майсторство, за да ви повярват околните. Ето няколко тактики, които са споделени от агенти от ЦРУ.

Доверете се на уменията си

Един от най-сигурните начини да се издадеш, че не казваш истината, е когато загубиш увереността си и се убедиш, че човекът, който лъжеш, знае, че го лъжеш. Всъщност, те нямат представа за това и ако се доверите на себе си, най-вероятно ще се справите.

„Хората успешно разпознават лъжата в около 50% от случаите“, казва Андрю Бустаманте, бивш служител на ЦРУ, който е живял под прикритие почти десетилетие. „Това означава, че винаги има„ сянка на съмнение “, когато някой се опитва да прецени дали лъжеш или казваш истината. Не забравяйте, че имате предимството, защото само вие знаете със 100% сигурност, че лъжете.

Придържайте се към историята си

Това може да изглежда очевидно, но дори и най-малката корекция на вашата история вероятно ще породи подозрения в скептичен слушател. „Ако промените нещо в оригиналната си история, вие въвеждате противоречие и влошавате доверието“, казва Бустаманте. Дори и смелите лъжи ще бъдат приети като „възможна истина“, стига да поддържате историята си последователна. „

Знайте каква е историята ви до най-малките детайли и не се отдалечавайте от нея от едно разказване към следващото.

Дръж лъжите си правдоподобни

Бустаманте подчертава, че като цяло „хората винаги приемат казаното за истина“, но само ако лъжите са правдоподобни.

„Запазете лъжите си в сферата на реалността и почти винаги ще убеждавате човека, който седи срещу вас“, казва Бустаманте. – Лъжи за възрастта ви в рамките на пет години, височината ви в рамките на два инча и заплатата ти в размер на 15 хиляди долара и никой няма да ви хване.

Дръж си устата затворена

Друг ефективен начин да избегнете хващане в лъжа е да приведете разговорите до минимум. Кажете само това, което абсолютно трябва, намалявайки шансовете да кажете нещо подозрително или че езикът на тялото ви ще ви издаде.

“Ако играете покер срещу изискан опонент, като цяло, ще искате да намалите информацията, която му давате”, казва Джозъм. “Вместо да се опитваш да подмамиш някого или да го излъжеш, ти е много по-добре да минимизираш количеството информация, която даваш, отколкото да се опитваш да го подведеш.”

9-39

Невероятната история на 22-годишна майка и нейните 6 деца

Двадесет и две годишната Члое Дастън и нейния съпруг са изправени пред тежък избор: да приемат преждевременно раждане на техните тризнаци и свързаните с това рискове или да спасят двете от трите бебета. В този момент, двойката вече има три деца. Те вземат решение да се опитат да спасят и тричките, въпреки че е в 28 седмица. За щастие, тази история има много щастлив край. Члое редовно публикува снимки на това как семейния им живот се развива сега и на техните прекрасни деца.

Ще останете очровани от тези снимки! Приятно гледане!

Screenshot_2

Бездомна котка заведе единствената си рожба в двора на мъж, който…

Като любители на невероятни истории, свързани с животните, решихме да ви споделим една интересна история за котка, която сама си избра човека, който да се грижи за нея и нейната рожба. Мъжът на име Макс сподели какво му се е случило наскоро..
Бездомна котка, майка на една рожба търсеше дом за нея и малкото ѝ коте. Тя се настани в кучешка колибка в един заден двор.

Оказа се, че мацата е много умна, защото в къщата живеел мъж, който обожава животните и храни бездомните котки в квартала, както и тези на съседите. Той споделя невероятната история в социалните мрежи.

„Намерих ги в къщата на моето куче. Опитах се да потърся други котенца, ако имаше такива, но не намерих.“ Мъжът смята, че това е невероятно, ако тази мама наистина е родила само едно коте. Добавя, че кучето му е много любвеовилно, котките в квартала много го харесват и живеят задружно.

Мъжът със собствени средства води животинките на ветеринар, дори е кастрирал някои от тях. Мама котка и нейното бебе остават в неговия дом, като стопанинът им се грижи да са нахранени, в безопасност и добро здраве.

Той споделя, че малкото коте обича да се рови из къщата и да си намира различни занимания. Решил е да ги задържи заедно и да кастрира след време майката.

a40fb1d95d1e717f0c6ddd3a4bec3ab8

Булка бръсне главата си по време на сватба, за да изкаже съпричастност към нейния съпруг!

История като от някоя приказка… младоженците се познават от 14 годишна възраст, към днешна дата това прави повече от 30 години. Дълги години са били приятели – Крейг и Джоан, но преди 18 месеца мъжът решава да излее душата и сърцето си и да сподели, че Джоан е жената, която обича, че не може без нея и че иска да бъдат заедно. И така дамата приема и започват да обмислят сватбата си. Те са планирали датата да бъде към края на лятото, но заради напредналия стадий на рак на панкреаса на Крейг я променят.

В знак на солидарност към съпруга си, Джоан решава да отреже косата си. Тя обича безрезервно своя съпруг и е готова на всичко за него.

Мъжът споделя, че дори без своята коса, неговата жена е най-прекрасната и красивата на света, абсолютно зашеметяваща. Той добавя, че Джоан е жената на мечтите му. Булката дарява своята коса на благотворителна организация, която създава перуки за деца, които са загубили своята по време на химиотерапия.

Screenshot_1

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти кажа това…

Здравей, аз съм Съдбата. Реших да ти пиша, защото напоследък май често се съмняваш в мен. И в моите планове за теб.

Знам, че се питаш защо ти се случва всичко това.

Ето го отговорът ми: само така щеше да станеш човека, който си в момента. Само така щеше да откриеш силата, скрита в теб. Само така щеше да видиш величието на ума и красотата на душата си.

Трябваше да сбъдна някои от страховете ти, за да видиш, че можеш да минеш през тях. Защото човек е устроен така. Страхува се от всичко. От провала. От загубата. От болката. От самия страх. Докато не му се наложи да се изправи лице в лице с него, да го посрещне, да го победи и да продължи. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да раня сърцето ти, за да се научиш да пазиш сърцата на хората. Защото човек е устроен така. Причинява болка, докато не изпита болка. Наранява, докато не го ранят. Обръща гръб на другите, докато на него не му обърнат гръб. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да отнема някои от приятелите ти, за да се научиш да цениш тези, които ти останаха. Защото човек е устроен така. Забравя да се грижи за приятелите си. Забравя да им се обажда. Забравя да се вижда с тях. Забравя да ги пита как са. Замества ги с нови. А после и тях замества с нови. Докато накрая установи, че вече няма истински приятели. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да познаеш разочарованието, за да започнеш да се наслаждаваш пълноценно на радостта и щастието. Защото човек е устроен така. Вечно да е недоволен. Вечно да се фокусира върху нещата, които няма. Докато в живота му не се появят истински проблеми. Докато не му се наложи да преодолява истинска драма. Тогава незначителното отстъпва място на значимото. Тогава вижда и оценява красотата на слънчевия ден, на разходката в парка, на хубавата книга, на красивата мечта, на споделената чаша вино. Но ти научи уроците си, нали?

Трябваше да те отклоня от някои от мечтите ти, за да тръгнеш по пътя, който ти предстои да покориш. Защото човек е устроен така. Сравнява живота си с този на другите. Сравнява успехите си с тези на другите. Сравнява щастието си с това на другите. Поставя си цели, които не са неговите цели. Води битки, които не са неговите битки. Чертае пътища, които не са неговите пътища. Докато не разбере, че е пропилял времето си в опит да живее чужд живот, да се бори за чужда победа, да сбъдва чужда мечта. Но ти научи уроците си, нали?

И ето те днес тук. Четеш това писмо и виждаш живота си като на филмова лента. Вече знаеш какво желаеш истински. Вече знаеш какво заслужаваш. Вече знаеш на какво си способен. И за какво си роден! Не съжалявай за нищо. Не страдай за нищо. Миналото се случи, за да формира настоящето ти. А настоящето ти ще формира бъдещето.

Затова: живей го мъдро, спомняй си уроците, грижи се за себе си. И не забравяй, мисията ти е една – да бъдеш щастлив! Започни още от днес!

И помни: ти може би не вярваш в мен, но аз вярвам в теб!

С обич, Съдбата

000

Една обява гласеше: „Продавам вила край морето. Цена: 1 лев“. Причината?

„Аз съм един бездомник и сега ще ти разкажа историята на живота си. Вървя си аз един ден по улиците, умислен от къде да изкарам пари за да доживея утрешния ден. Вървя умислен и чета обява: „Продавам вила на морето, цена 1 лев“, и си мисля, че това е поредната подигравка на богатите към бедните. Подминавам, но нещо все ме караше да гледам от двете страни на улицата. След тази обява имаше още и още, които имаха същото съдържание. Не се стърпях, реших да намеря вилата и да видя за какво става въпрос.

Звучеше ми като подигравка или измама, но нещо ми подсказваше, че трябва да проверя. Звъннах на звънеца и ми отвори една дама, цялата в черно. Попитах я за обявата, а тя любезно ми предложи да разгледам къщата и каза, че всичко е съвсем реално. Държах точно 1 лев в моя джоб. Реших, че това ще е сделката на живота ми. Любопитството ме глождеше и зададох въпрос:

– Всичко е много хубаво, но защо продавате къщата и то за такива смешни пари, та тя е великолепна?

Отговорът, който получих, не беше сред очакваните:

– Господине, наскоро загубих съпруга си. След отваряне на завещанието, беше написано, че вилата трябва да се продаде и парите от нея да се преведат по банковата сметка на любовницата му. Предполагам ще ме разберете, че волята на починал човек е закон. Тази обява седи в продължение на 6 месеца. Вие сте първият и единствен човек, който откликна на нея. Елате утре, ще уведомя адвоката си и ще оправим въпроса с документите.

Поуката от моята история? Понякога, за да достигнеш звездите, трябва някой да ти подаде ръка. Трябва да си отваряш повече очите. Животът дава шанс на всички, а нашата задача е да го сграбчим и да не се оплакваме.”

Screenshot_2

Родителите изоставят това дете с бележка в парка. 4 години по-късно…

По време на един прекрасен пролетен ден през 2012 година, охранител в китайския град Нингбо прави необичайно откритие: в парка има бебе, което е само на няколко седмици и придружено с бележка. Надписът бил повече от шокиращ: „Ние ви молим да запазите тоа лошо нещо!“. В бележката се посочва, че бебето, което е момченце, е с увреден слух. Семейството му гоизоставя, защото не може да се погрижи за него.

Небрежно подхвърленото дете отива в сиропиталище, за съжаление се чувства много самотно, тъй като то е по-специално от другите деца.

На хиляди километри от Китай, в Америка едно семейство научава неговата история. Семейство, което иска да има деца и правят отчаени опити от дълго време, но без резултат. На 2 октомври 2014 година семейстото лети до Китай за да се запознае с мъникът.

При първата им среща в детския дом, жената гушка момченцето, но то започва да реве, въпреки това тя не се отказва и скоро мъничето се усмихва блажено. Изглежда е почувствало обичта на младата жена. Семейството подписва документи и осиновява момчето, като по-късно му дават името Бенет.

Детето получава много обич и внимание, тъй като жената, която го осиновява разчита езика на знаците, а нейният съпруг също е глух. След време Бенет е дарен с красива сестричка – Мила, но не след дълго семейното щастие е съсипано. Оказва се, че малкият сладур освен, че е глух, се очаква до 20 годишна възраст да ослепее напълно, тъй като страда от синдрома на Ушер.

Майката решава, че няма да остави нещата така и иска да проучи корените на Бенет и да се запознае с биологичната му майка, затова пътува отново до Китай заедно с Бенет. Срещата се осъществява и двете жени се прегръщат и разплакват. Бенет продължава да ходи на изследвания и лекарите се грижат за него и се надяват, че може неговата съдба да бъде друга и да изживее един пълноценен живот.

Късмет, малък Бенет!

За съжаление, това не е първата или последна история за изоставено дете. Какви са мотивите на родителите да извършат такав жестокост, можем ли да ги съдим за деянието им като не знаем историята им? Радвам се, че въпреки това има много хора, които са загрижени, които биха помогнали и които са готови да променят света на едно дете и да го накарат да се чувства обичано и желано в този тъй жесток свят.

Screenshot_4

Всички се страхуваха да докоснат това коте, но тогава той го гушна, след което се случи нещо невероятно!

Всички, които живеят в блока, зеха кой е Грозньо. Грозньо беше котаракът на блока.

Грозньо обичаше три неща в живота: да се бие, да яде от боклука и така да се каже, да обича. Комбинацията от тези неща, заедно с живота навън, имаха голям ефект върху Грозьо. Като за начало, имаше само едно око, а на мястото на липсващото, зееше дупка. Ухото му от същата страна също липсваше, левият му крак изглежда се беше счупил преди време и беше зараснал в неестествен ъгъл, карайки го да изглежда все едно винаги завива на една страна.

Опашката му отдавна я нямаше. На мястото и имаше малък израстък, който той постоянно размахваше и потрепваше. Грозньо щеше да прилича на тъмносиво таби на райета, ако не бяха раните по главата, врата, дори рамената с дебели, жълти корички.

Всеки път, когато някой видеше Грозньо, реакцията беше една и съща: „Това е една грозна котка!” Всички деца бяха предупредени да не го докосват, възрастните го целеха с камъни, пръскаха го с маркучи, когато се доближаваше до домовете им, или затваряха вратите през лапите му, когато не искаше да си тръгне.

Грозньо винаги имаше една и съща реакция. Ако го напръскаш с маркуча, ще стои и ще прогизне, докато не се откажеш и си тръгнеш. Ако хвърляш неща по него, ще сгуши кльощавото си тяло в краката си в знак на прошка. Всеки път, когато видеше деца, тичаше и мяукаше обезумяло и удряше главата си в ръцете им, молейки за тяхната обич. Ако някога го вдигнеш, веднага ще започне да суче от ризата ти, обеците ти или каквото намери..

Един ден Грозньо сподели своята любов с хъскитата на съседа. Те не отвърнаха с любезност и Грозньо беше тежко раздърпан. От апартамента си чувах виковете му и се опитах да се втурна, за да му помогна. Докато стигна мястото, където лежеше, стана ясно, че тъжният живот на Грозньо е почти към края си.

Грозньо лежеше в мокър кръг, задните му крака и кръста му бяха усукани грубо в неестествена поза, имаше зейнало разкъсване в бялата ивица на козината на корема му. Когато го вдигнах и се опитах да го заведа у дома, чувах как хриптеше и се задъхваше и усещах как се бори. Сигурно много го наранявам в момента, помислих си аз.

Тогава почувствах познатото дърпане, смучещо усещане по ухото си – Грозньо, изпитвайки толкова болка, страдайки и очевидно умирайки, се опитваше да суче ухото ми. Приближих го до себе си и той побутна ръката ми с главата си. След това обърна единственото си златно око към мен. Чух отчетливия звук на мъркане. Дори в най-голямата болка това грозно, надрано коте искаше само малко внимание, може би малко състрадание.

В този момент мислех Грозньо за най-красивото и любящо същество, което някога съм виждал. Дори веднъж не пробва да ме ухапе или одраска, или дори да се опита да избяга от мен, или да се бори по някакъв начин. Грозньо просто ме погледна и напълно се довери на мен, да облекча болката му.

Грозньо умря в ръцете ми преди да вляза. Аз седях и го държах дълго време след това, мислейки си как едно белязано, деформирано, малко бездомно коте, може да промени толкова представата ми за това, какво означава да имаш истинска чиста душа, да обичаш толкова изцяло и истински. Грозньо ме научи повече на даване и състрадание от хиляди книги, лекции или токшоу предавания и затова ще съм му благодарен винаги. Той беше белязан външно, но аз бях белязан отвътре и дойде време и аз да продължа напред и да се науча да обичам истински и дълбоко. Да се отдам изцяло на тези, за които ме е грижа.

Много хора искат да са богати, преуспели, харесвани, красиви, но аз винаги ще се опитвам да съм като Грозньо.

Тази история е красива, но в същото време и тъжна. Кара ни да се замислим за всички хора, които избираме да игнорираме или с които да прекарваме по-малко време, в резултат на една причина или друга. Ако всички можем да сме малко като Грозньо, светът ще е едно по-добро място.

Screenshot_16

Един мъж в концентрационен лагер тайно реже кичур от косата на любимата си. 65 години по-късно, той успява да направи…

Това е една история, която е по-скоро като сценарий за филм, отколкото реалност, но е истинска. Тя започва преди много години, и в крайна сметка нейната цел е да докаже, че истинската любов съществува, че тя е по-силна от омразата, от войната, от всичко друго на света. За тази история е вярно, че понятия като „време“ и „разстояние“ не съществуват. Тя ни доказва, че все още има хора, които живеят в хармония с ценностите, които съвременното общество е забравило или погубило.

Тези хора, идващи почти от различни планети, се срещат през 1943 г. в немски лагер за военнопленници, при което се случва най-хубавото – любов от пръв поглед ! “Тези трапчинки! Колко красива е тя! “- разказва мъжа

помислила

„Трябва да го нахраня! Колко е слаб само “! – спомня си тя. Украинката Мокрина Юрзук и Луиджи Пердуто от Италия прекарват много време заедно.

Цели две години, ден след ден, те преживяват рутината в лагера заедно. Тя не говори неговия език – италиански, той – нито дума на украински или руски. Общуването им се осъществява чрез погледи и докосвания. Въпреки това Мокрина признава на Луиджи любовта си на родния му език, а след това гордо заявява, че на никого преди това не била казвала подобно нещо.

През 1945 г. Германия се предава, светът празнува победата. Само за тези двамата разделението става неизбежно. Както се подразбира, италианецът не получава достъп до СССР, а украинското момиче не го допускат никога в Италия. Почти насила изкарват Мокрина от лагера и Луиджи остава сам.

Все пак той успява да запази лист хартия с адреса на Мокрина и тайно отрязва кичур от русата ѝ коса в нощта преди раздялата. Италианецът се заклел, че със сигурност ще я намери и ще ѝ върне кичура някой ден.

С течение на годините желязната завеса била непробиваема. Младите хора създават семейства далеч един от друг, но тръпката от огъня на първата любов никога не ги оставя.

 Оттогава изминават не по-малко от 65 години! И още един опит: 81-годишният Луиджи се обръща към руските медии с надеждата да намери някаква информация относно своята украинка. Когато репортерите отиват на гости на жената я пинан дали знае кой я търси, Мокрина без колебание отговаря: “Луиджи Пердуто от Италия!” Тя винаги била убедена, че италианецът ще я намери!

Накрая италианският войник успява да изпълни обещанието си! Невъзможно е човек да сдържи сълзите си по време на първата им среща – най-накрая чудото се случва! След толкова много години! От този момент те продължават да се срещат редовно и да си гостуват. И когато веднъж в Италия Луиджи прави на любимата предложение, тя веднага се съгласява.

Невероятно! Нито времето, нито пречките, нито старостта – нищо не можело да накара тези хора да забравят един за друг. Тази история трогва сърцата на много хора. В Киев дори издигат паметник на двамата влюбени, където хората все още носят цветя. За съжаление, през 2013 г. възрастният италианец почива, а не след дълго го последва и Мокрина.

Тези двама души са символи на истинската любов, която триумфира напук на всички шансове на съдбата.

error: :)