Ето и някои примери:

Всички пишат с дясната ръка, а чиновете в училище са ориентирани така, че светлината да ти пада от ляво.

За щастие, онова безумие с връзването на лявата ръка, за да можеш да пишеш само и единствено с дясната вече го няма, та левичаря спокойно може да краснопиства с удобната си ръка – лявата.

Вярно, разположените по десничарски прозорци хвърлят сянка върху написаното, но с повече взиране някак си човек успява да се научи да пише – в сянката на собствената си лява ръка.

Рязането с ножица, също любимо училищно занимание, е невъзможно с удобната ръка. Ножици за левичари няма. От немай къде слагаш неумелите пръсти на дясната ръка в ножиците и започваш да клъцкаш нещо си там. С времето свикваш.

Самото обясняване пред децата „коя е дясна и коя е лява ръчичка“ е дискриминационно. „Дясната ръчичка, деца, е тази, която използвате повече“. И левичарчето, щастливо, вдига лявата си ръчичка, смятайки я за дясна, защото именно тя (оригинална лява) е тази, която то ползва повече.

След години се налага по време на шофьорски изпит да носиш гривна на едната ръка, за да се ориентираш по-лесно в задачите на инструктора.

Също както с ножицата, белачката за картофи с формата на нож е само за десничари. Добре че вече има едни като лопатки, та спокойно могат да се белят картофи.

Всички бутони за включване, ако са разположени отстрани, са в дясно. Кърпите висят от дясната страна на мивката, а хората подават дясната си ръка за здрасти.

В инструкциите за къпане на бебета пише, че бебето се придържа с лявата ръка, а се мие с дясната. Ми че аз ще му бръкна в очите още на втората минута, опитвайки се му измия ушите.

На мен дясната ми е само за баланс, хора. Почти не я използвам, просто ми допълва хармонията.

По същата причина вероятно ще си купя и английска кола. Едва ли бих могла да сменям скоростите с дясната ръка, несвикнала на фини движения.

Счетоводителките левичари също са ощетени, защото цифрите на клавиатурата са разположени от дясно.

Копчетата се придържат с лявата ръка, а се закопчават с дясната – отново фино движение, което за левичарските ми мозъци е трудно за схващане в детските години.

Единствената светлинка в тунела за един левичар е да стане виртуозен цигулар. Там лявата ръка играе много по-голяма роля от дясната. Но то пък толкова цигулари… къде ще му излезе края.

И като капак – току що забелязах, че красивият ми чайник има картинка само от едната страна. Ако искам да й се наслаждавам, ще трябва да държа чайника с… познахте, дясната ръка.

Брад Пит, Джулия Робъртс и Никол Кидман ще имат една-единствена цел на 13 август: да празнуват. И то не филмова премиера, а Световния ден на левичарите, който е определен преди тридесет години.

Освен тях още 600 милиона души имат основание да отбележат този ден, или по-точно – 10% от населението на Земята. Това е доста внушителна цифра, особено като се има предвид, че повечето от тях са блестящи политици, артисти, музиканти и художници. В редиците им са Бил Клинтън, Владимир Путин, както и Наполеон, Айнщайн и Рокфелер. Това не е случайно – според учените зоните в мозъка, които отговарят за писането с лявата ръка, предопределят и разностранните интереси в областта на науката, изкуството и политиката. И най-вече – в бизнеса. Затова родените от този тип рядко завършват живота си в мизерия.

Мненията на лекарите обаче не вълнуват толкова много левичарите, колкото възможността да си облекчат живота с предметите, които не ги карат да се нагаждат към вещите за „нормални“.

И докато днес това е един от основните им проблеми, то преди столетия главната им цел е била просто да запазят живота си. През Средновековието те били смятани за въплъщение на дявола и на никого и през ум не му минавало да парадира с този „недъг“. В Индия пък с лявата ръка са извършвани навици като миенето (чрез което ритуално се гонят злите духове) и ако някой посмеел да пише или да се храни с лявата ръка, това било тълкувано като обида за боговете. Оттук до наказанието крачката била твърде кратка…

Това са малка част от традициите, свързани с левичарите, които се успокояват с факта, че сред тях се срещат необичайно често гении доказателство за което са откритията на Алберт Айнщайн, Исак Нютон, Никола Тесла, Бенджамин Франклин и Хенри Форд.

Скептиците обаче ги оборват с факта, че в тяхното общество също толкова често се раждат и деца със синдром на Даун и други вродени заболявания. Отрицателните последствия обаче не са толкова добре изучени, колкото положителните. Учените обясняват силната им памет с теорията, че мозъкът на десняци и леваци е устроен различно. При първите е сегментиран, т.е. всяка зона отговаря за точно определено нещо, докато при вторите тези зони са разпръснати. На това се дължи дарбата им да учат няколко неща едновременно, както и способността да се възстановяват по-бързо от инсулт. Според някои лекари продължителността на живота на този тип хора е средно с 9 години по-малко, но според други причината е във факта, че леваците принудително са станали десняци и затова не са особено сръчни. Следствие от това са и повечето инциденти, които съответно влияят на живота им. Наскоро британски лекари установиха, че на година загиват между 2500 и 3000 леваци докато се опитват да използват уреди за хора, създадени за нормално ползване с дясната ръка.

Психолозите са категорични само в едно: че леворъките имат по-силна памет. Тъй като дясното полукълбо усвоява по-бързо новата информация, леваците, при които е развита точно тази половина от мозъка, запаметяват по-бързо и повече факти. Поради по-големите трудности обаче, които децата срещат в приобщаването си към „нормалните“, те по-често страдат от депресии и неврози – средно около 3 пъти по-често. По-често се срещат и различни пространствени нарушения и грешки в ориентацията, за чието преодоляване са нужни години.

Леваците обаче постигат забележителни постижения в спорта, сочат изследванията на френски лекари. Те са сред най-честите шампиони в спортове като бокс, фехтовка, джудо, крикет и тенис. Затова ненапразно десетки шампиони се оказват леваци. Сред тях са Моника Селеш, Мартина Навратилова, Горан Иванишевич, Джон Макенроу и Джими Конърс.