цитати

Харизматичният Хаус не оставя никого равнодушен. Заради прямотата и циничното отношение към околните, той винаги предизвиква неописуем възторг с майсторския си сарказъм и великолепен ум. Винаги свеж!

Ето и 40 подбрани изказвания на неподражаемия д-р Хаус:

Здравейте, казвам се д-р Хаус. Вие отдавна ли сте психопатка?
Вие винаги ли сте толкова глупав, или сега е изключение?

Игнорирате ли ме? Или мълчаливо се наслаждавате на обаянието ми?
Вие сте малко пълна. Под „малко” разбирам, че се тъпчете до смърт.

Съчувствам Ви. Той ще живее дълго и ще Ви къса нервите до край.
Трябва да тръгвам…имам една камара болни. Ако побързам, може и да успея да избягам.

Съвест? Така наричаш това, което проговаря, когато нямаш логична причина да се държиш така, както изискват от теб.
Пациентът умря ли, или трябва да ходя да работя?

Иска ми се да Ви фрасна един в зъбите, но защо пък да Ви правя по-красив?
Добре е да си възрастен. Не си длъжен никому за нищо.

Всички деца имат една обща черта – до едно са кретени.
Мозъкът Ви е повреден…обречен сте на доживотно щастие.

Да лъжеш родителите, разбира се, е правилно, но пред лицето на смъртта може и да отстъпиш.
Прав ли съм, или…съм прав?

Имаш два варианта: да спориш още и да направиш каквото ти казвам или да направиш каквото ти казвам.
Това не е ли лупус? Мечтите се сбъднаха!

Чейз: Остават ѝ 2-3 месеца.
Хаус: Има и добра новина: аз отново се оказах прав.

Хаус: Мисис Адамс, може ли да излезете за минутка?
Мисис Адамс: Защо?
Хаус: Защото ме дразните.

Чейз: Шегувате се!
Хаус: Е, не е трудно…Какво по-смешно има от рака?

Уилсън: По дяволите, пациентката е с крайна фаза на бъбречна недостатъчност. Сърцето ѝ не издържа на диализата, трябва трансплантация, а… Когато не става дума за теб ти изключваш, така ли?
Хаус: Какво?

Уилсън: Тази жена…
Хаус: Която само мълчи ли? Хареса ми.

Уилсън: Спри да сменяш темата!
Хаус: Каза този, който обича да сменя темата.

Уилсън: Хаус, за какъв дявол нестабилният ти пациент се разхожда по коридира?
Хаус: Скъсал е каишката.

Началникът на затвора: Пациентът Ви намушка с нож съкилийника си, на друг счупи врата, едва не обезглави човек от охраната…
Хаус: Не се тревожете, няма да му се карам.

Уилсън: Ако искаше просто да поработиш сам, трябваше да кажеш. Защо е нужно да лъжеш?
Хаус: Да лъжеш е по-интересно.

Тринайсет: Приятелите трябва да си уважават решенията, дори когато не са съгласни. Това се нарича преданост.
Хаус: Преданост – това е начин да накараш някого да постъпи по начин, по който ти искаш.

Майка на пациент: Как можете просто да си седите тук?
Хаус: Ако ям прав, ще се задавя.

Форман: Може би просто е помръднал. Никой не стои идеално неподвижен по време на томография.
Хаус: Да, може би му е било неудобно и е преместил едното си мозъчно полукълбо в по-удобно положение.

Пациент: Това добра болница ли е?
Хаус: Зависи какво имате предвид под думата „добра”. Леглата им са удобни.

Къди: Обърни ми внимание!
Хаус: Извинявай, но тогава ще ми е по-трудно да те игнорирам.

– Извинете, д-р Хаус, аз работя с Уенди Ли и освен това съм ѝ приятел.
– Супер, а аз съм този, на когото не му дреме.

– Да сте ми виждали дървената кутия?
– Каква кутия?
– Дървена, с форма на кутия.

– Помогни ми да откажа тази вечеря и аз ще ти кажа кой пуска слух, че си транссексуален.
– Няма такъв слух!
– Ще има, ако не ми помогнеш да се отърва от вечерята.

– Как ще проверите как някой реагира на болка?
– Много лесно. Като му причиня болка.

– Два часа чаках в залата.
– Интересно. А обмислихте ли да напишете мемоари?

– Мислиш ли, че искам целия свят да знае как ми зяпаш задника и критикуваш гардероба ми?
– А по-добре ли е да зяпам гардероба ти и да критикувам задника ти?

– Трябва ми адвокат!
– Да не сте убили някого?
– Не. Но още не се е стъмнило.

Кой е любимият ви български филм, който може да гледате отново и отново? Със сигурност не е само един. Старите ленти, с които са израснали нашите родители, преминали през нашето детство и за които един ден ще разказваме на децата ни.

Брилянтната игра на не едно поколение талантливи актьори, която буди възхищение всеки път в нас, когато си пуснем „Оркестър без име“, „Топло“ или „Вчера“. Култовите реплики, които никога няма да забравим. Вдъхновени от старото, но златно българско кино, споделяме няколко забавни и незабравими цитати.

„Ти какво си мислиш, ма? И ние пушим цигари Кент и ядем бонбонки Тик-Так!“ – „Оркестър без име“

„Ха-ха, чичо Манчо, снех те!“ – „С деца на море“

„Ай, ожени се, че да има време да се разведеш.“ – „Момчето си отива“

„А Вие, гражданино, били ли сте чиновник? Погребение, траурен марш, Шопен. На другия ден те забравят.“ – „Опасен чар“

– Не се казва „Ще ти откина ушите“, а се казва „Ще ти откъсна ушите“. Шоп такъв! – „Баш Майстора – На море“

„Момиченце, дай си ми зъбките..!!!“ – „Топло“

„Абе, Гоше, ще оглушеем с това твое думкане, бе! Здравето ми взе! Ти мани ме мене, ами кокошките спряха да снасят, при 20 кокошки – яйца от пазара купувам! Аз и на война съм бил, ама такова чудо! Бомбардират, бомбардират, па спрат. Какво беше това чудо, какво беше това изкуство?“ – „Оркестър без име“

„– Паднал й гласът… че наведи се да си го вдигнеш!“ – „Оркестър без име“

„Слушай, брат’чед, какви са тия оставки? Няма да дезертираме! Нàуката е като хорото, хванеш ли се веднъж – край.“ – „Двойникът“

„Ай сиктир, ще й свиря десет дена под прозореца! Да не е Лайза Минели?“ – „Оркестър без име“

„– Роднина, милиционер, роднина, милиционер…“ – „Опасен чар“

„– А какво е командировка?

– Когато ти плащат е командировка, а когато ти си плащаш е курорт.“ – „С деца на море“

„Къде е Кирчо? Техните го търсят да го бият.“ – „С деца на море“

„Не знам, аз съм късоглед и пея в хора.“ – „Васко да Гама от село Рупча“

„Тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път!“ – „Куче в чекмедже“

„Аз не те задържам. Аз не искам любов от тебе. Аз, ако исках любов от тебе, щеше да стане като търговия. Любовта нищо не иска. Тя трябва да е като дишането. Вдишваш, издишваш. Навън, навътре без да мислиш. И с нас искам да е така. Да не мисля кога вземам и кога давам.“ – „Всичко е любов“

„14 дамски и 18 мъжки тоалетни имаме, а те в парка.“ – „Вчера“