Browsing Tag

неволи

Screenshot_1

Гледаш тези снимки и се замисляш: да се смееш ли, да плачеш ли?!

Определено всеки един от нас е имал някога лош ден, ама толкова лош, че всичко тотално се обърква. Иска ми се в такива моменти да си легна, да затворя очи и като ги отворя всичко да е свършило, та дори да не се е случвало. В някои ситуации, като тези на снимките се замисляш да се смееш ли да плачеш ли? Все пак се е случило и нямаш голям избор освен след време да си спомниш с усмивка за препятствията, които ти е поднесла съдбата. Предполагам вярваш в нея и че няма нищо случайно? Или всичко е просто съвпадение? Разгледай снимките и ми кажи какво мислиш. Откриваш ли нещо познато, сещаш ли се за някоя подобна история?

1_00

20 ситуации, които са добре познати на всички, или иначе казано типичната сутрин в Понеделник!

Всички искаме ако може.. сутрините, особено тези в понеделник да почват от обяд. Реално и нещо такова се получава… Понеделниците са мъка на всички ни, в леглото е толкова топло, а гадната аларма звъни и ни дава зор да се изнижем. Някои са благословени и чаша топло кафе ги чака, докато други… и с това трябва сами да се справят. Истината е, че докато наистина се събудим… минава много време. Именно такива са и неволите на днешните ни герои – погледни тази специално подбрана за теб селекция от хумористични снимки. Имаш подобна история? Сподели я в коментари!

tallpeople

Проблемите на високите хора, които всички останали изобщо не разбират!

Високият ръст на дава на своите притежатели много неудобства в тяхното ежедневие. Постоянно трябва да се навеждат в обществения транспорт, трудно им е в апартаментите с ниски тавани, общо взето да си висок никак не е лесно. В някои случаи дори мебелите, дрехите и обувките трябва да са по поръчка, защото на пазара се изчерпват адски бързо. Днес събрахме една колекция снимки, която показва неволите на високите хора.

183

Съседски неволи – Дневникът на един комшия

Дневникът на един комшия

Събота срещу неделя.

Събудих се рано в неделя. Бях енергийно зареден от предната вечер. Цяла вечер и до късно пих уиски с редбул и не спрях да слушам Трепни на Цеца!

Много приятно се опияних.

Бях като на облаче. Почти не се усещах на земята. След бурния ми танц пред огледалото с кучето реших да преместя секцията от север към юг.

Всичко това по препоръка на една мацка, която се опитвам да сваля и която ми прати една статия за Фън Шой, Шао, Шуй ли беше?!

Този Фън Шо голяма работа! Ама и аз съм голям, защото съм завършил строителния техникум и помня как се прави туй онуй, местене на мебели, ремонти и т.н. Напоследък съм и отслабнал.

От 150 кг на 110 кг и сякаш ми беше трудно да я избутам. Ту я бутах, ту я влачех до новото й място: южният ъгъл. Изобщо не разбрах кога беше станало 2 ч. през нощта! Преместих я и реших, че е време да си легна, за да съм по-свеж за утре.

Може пък новото място на секцията да задейства южни топли вълни и мацката да излезе с мен. Загасих лампата , легнах и естествено, забравих да пикая. Реших, че с тая енергия дето имам ще успея да стигна до тоалетната. Ох…И там една скърцаща врата и сигурно ще събудя кучето, ама хайде…(Само да не забравя да спра сръбското, пътьом!) Свърших работата, реших да намаля Трепни, защото много сладко заспивам, когато чувам само басовете.

Както споменах по-горе, аз имам куче, за което връщайки се от тоалетната бях забравил, че спи дълбоко именно на пътечката до леглото ми. Тук не последва нищо хубаво, освен полет над кучешко „гнездо“.

Спънах се драматично и тъй като все още вярвам (въпреки свалените 40 кг), че ако настъпя Джак ( Джак – френски булдог, наследен от бившата ми) чисто и просто ще го убия, аз просто полетях и се сгромолясах на пода хванал в едната ръка вазата (вазата – от мама), а в другата нощната лампа (от хазяйна).

Уплаших се от шума, който произведох. Както живея на 4 етаж, сигурно ме е чул и Бог. Ама Бог ме обича и ми прощава, та всичко отшумя. Едва ли му преча.

Тежка събота…

Неделя сутрин:

Кучето беше в 10-ти сън вече и дори бях забравил, че го имам, отново. Дали съм го разходил?! Разбира се, че го разходих в градинката в 7:30 ч. сутринта. Реших да ида в в кухнята и да видя какво се е случило снощи. Някак си музиката беше забила и не успявах да си обясня защо секцията е в южният ъгъл. Треперех от „енергията“, която изпих снощи. Замислих се…

Спомних си! Мацката…Някой си Фън Шай?! Всичко добре, но тази секция явно не беше местена отдавна и имаше ужасно голям и мръсен отпечатък от нея на стената. Все пак е там от 1994 г. минимум. Обмислям…пуша…пия кафе… Изпускам чашата за кафе на пода, кучето минава през кафето, аз крещя. Обичайното.

7:58 ч… Решено! Ще я върна на мястото й. Не съм добър в чистенето. Ако Фън Шой беше обяснил по-подробно какво да правя с мръсотията равен нямаше да има. А и аз вярвам в Бог! Абсолютен православен христянин!

8:02 ч… все още неделя… Влачих, бутах и я преместих. Докато я местех изпадна една от вратичките…по дяволите! Добре, че чичо Гошо си забрави кутията с инструменти, когато ми оправяше теча в банята мината неделя.

9:30… Все още същата неделя… Изморих се, ще поспя, за да поскачам на въже и да повдигам гирички към 14:30 ч.

Screenshot_2

Как хората по света се справят със своите ежедневни неволи? Уникална компилация и 100% смях!

Всеки се сбъсква с някоя и друга неволя в ежедневието си. Важното е да превърнем тези дефекти в ефекти и да извлечем максимална полза. Нека винаги гледаме от оптимистичната страна на нещата и да бъдем положително настроени. Някои от тези идеи са гениални и може да почерпим опит.

error: :)