Младо момиче се оплакало на баба си:

– Бабо, толкова се уморих. Животът ми е толкова тежък, пълен с трудности и проблеми. С моят приятел само се караме, парите никога не стигат. Сили нямам вече! Оставам и в работата да ме мачкат, чувствам се като най-голямата глупачка. Не знам бабо, не искам такъв живот, не мога повече! Какво да правя? Моля те бабо, помогни ми, ти толкова си живяла и толкова много неща си видяла!

Вместо отговор бабата сложила на огъня три еднакви тенджери с вода. В едната сложила морков, във втората яйце, а в третата сипала кафе. След известно време извадила моркова и яйцето от първите две тенджери, а от третата отляла в една чаша. Момичето през цялото време гледало с недоумение, как това ще помогне.

– Какво се промени? – попитала бабата внучка си

– Ех, бабо – вижда се, яйцето и моркова са се сварили, а кафето се е разтворило във водата.

– Не, любима внучке, това е само на повърхността на нещата. Но, погледни по-внимателно: твърдият морков във врящата вода стана мек и дори можеш да го смачкаш, а крехкото яйце стана твърдо. На външен вид не са се променили, но вътрешно – да и то под въздействието на едно и също неблагоприятно обстоятелство. Така е и с хората. Тези, които изглеждат силни, могат да се пречупят там, където слабите и крехките ще се окажат по-устойчиви.

– А кафето? – попитало момичето.

– О! Това е най-интересното! Кафето напълно се е разтворило във враждебната за него среда и я е променило, в нещо, което всеки би пожелал.